Ивайло Дичев,Над две трети от хората в България смятат, че

 Ивайло Дичев,

Над две трети от хората в България считат, че е най-добре да бъдем ръководени от специалисти. Така заложен, сходен въпрос несъмнено е подвеждащ, тъй като е пределно ясно, че би било добре всеки ръководещ да има някакви познания. Работата е там, че за доста българи у нас специалистът е отричане на политика и издигането му щяло да ни отърве от безплодните кавги в Народното събрание, зад които подозираме битка за кокала.

На първи проект, тук виждаме прословутото очакване на нови лица. Политиката по определение е отчаяние, може би тъй като допуска взаимни отстъпки. Затова сме подготвени да хвърляме зар още веднъж и още веднъж. А и старите лица все по-бързо ни омръзват, както омръзва прекомерно дългият ТВ сериал. Вероятно има и един чисто либерален детайл в това ни предпочитание – имаме вяра, че политиката не трябва да е специалност, би трябвало да може всеки да заеме празното място на властта, в това число и ние. И появяването на нови лица подхранва тази религия.

Култът към новите лица

Все отново, тук би трябвало да вършим разлики. Разбира се никой не се ражда политик. Нови лица са Петков и Василев, които излязоха на терена след сполучливо присъединяване в служебни държавни управления. Колкото и да ги назоваха момчета и гастрольори, те извървяха своя път. За разлика от Трифонов или Габровски, които кацнаха там без всевъзможен опит. И таман тази политическа непорочност беше мотив, че ще свършат работа.

Ако се замислите, очевидци сме на същински фетиш към аматьорщината. Заливат ни журналистически разбори, написани в обедната почивка; забавляват ни инфлуенсъри, на които не знаем да се смеем ли или да се подиграваме. Естествено е този фетиш да се популяризира върху политиката: дилетантът е натурален и импровизиран, без задкулисие. Дето се споделя и да обърка работата, ще е от положително сърце.

Но политиците-експерти, които ни се оферират, не са какви да е – те са изявени в някаква своя сфера. Получава се малко като при интелектуалеца от предходната ера – написал известен любовен разказ и публицистите почват да го канят да се изрича по интернационалното състояние. Любими персонажи при започване на прехода бяха литераторите, които пълнеха първите национални събрания. Нещо литературата ни отмиля, та на сцената излязоха професорите, следвани по петите от генералите и докторите. Все обичани на народа специалисти.

Защо да не са специалисти упоменатите Петков и Василев? Ами тъй като бизнесът, от който схващат, е царство на егоизма, за разлика от знанието, защитата, здравето. Пък и тъй като медийните диспути май се насочват от едни избрани центрове.

Популизмът в политиката

Въпросът е има ли характерна експертиза в политиката. Или, както в поемата на Маяковски, всяка готвачка ще се научи да ръководи страната. Освен неща като идеология, подарък слово и познаване на държавните институции един политик би трябвало да умее да отиде оттатък частната си сфера и да работи от името на обществения интерес. В чисто механически проект, нужно е той/тя да има на разположение мрежа от контакти, на които да може да разчита. А такава се построява в хода на политическата работа, на битките за една или друга идея.

Представете си, примерно, че някой ме издигне за министър председател (и аз съм професор, ново лице, пък и от време на време сготвям!). И потеглям да върша кабинет. Ами ще го изпълня с специалисти от обществените науки и културата, горе-долу някой ТВ-водещ, без нито един енергетик или боен. И ща-неща ще се обърна към тези, които са ме издигнали – апелирам, препоръчайте ми някого за министър. А самият аз ще си остана една благовидна (експертна?) фасада за едни други, политически неща.

Най-лошото в експертокрацията е връзката ѝ с популизма. Какво значи това едно общество да желае да бъде ръководено от технократи? Значи, че пред него не стоят политически други възможности, а на всички места има по едно-единствено вярно решение и би трябвало единствено да намерим подобаващия човек, който да го реализира.

Има ли едно-единствено вярно решение?

Политика значи преразпределение на запаси и баланс на ползи. Едно политическо решение по определение противостои на друго, различно, защитавано от съперника. И след диспути, избори, а може би и митинги жителите застават зад едното или другото. Единствено вярното решение на специалиста просто обезсмисля политическия развой, тъй като технократите „ там горе “ сякаш знаят по-добре от нас, учили са. Дали да взимаме заеми или да следваме непоколебим остеритет? Да влизаме в Шенген или не? Да гласуваме с хартия или машини? Да участваме в глобите против Русия или да клинчим?… Хайде стига сме се карали - да идва специалистът и да ни каже по какъв начин стоят нещата.

Комбинирайте това с горното. Експертът се оказва експерт в доста съответна област - хирург, историк, шоумен - от която придвижва престижа си в политиката. И ние чакаме само вярното решение, с цел да забравим политиката и да си гледаме футболното състезание. Е, несъмнено, няма да му повярваме - нито за Ковида, нито за еврото, нито за световното стопляне, тъй като нали сме балканци. Защото обичаме да се разочароваме и да чакаме различен, още по-успял специалист, по-безвъпросен. Забравяйки, че зад специалиста постоянно стои един незабележим политик-популист, който търси да обезсмисли политическия избор и да приспи жителите.